Какво научава Махатма Ганди от Лев Толстой

Getty Images, Александър Красавин/Sputnik
Два от най-големите умове в човешката история – индиецът Махатма Ганди и руснакът Лев Толстой – така и не се срещат лично. Те си разменят писма в продължение на една година. Но без съмнение общуването им е изключително важно.

"Най-големият апостол на мирната съпротива, роден в нашата епоха" и "велик учител и един от моите водители" – с тези думи Мохандас Карамчанд Ганди (1869-1948) описва Лев Толстой (1828-1910). Двамата са родени в различни държави и в леко различни периоди и са представители на различни поколения. Младият и все още неизвестен Ганди търси мъдрост в торбите на вече прочутия Толстой.

Както по-късно споделя бъдещият лидер на индийското движение за мирна съпротива, творбите на руския писател и философ му влияят силно. "Произведението на Толстой "Царството божие е вътре във вас" ме покори. Той ми остави трайно впечатление. Преди независимото мислене, дълбок морал и истинност на тази книга, всички книги, които бях чел... сякаш избледняха", пише Ганди.

Двамата велики умове на Русия и Индия се "срещат" през 1909 година. Историята започва през декември 1908 г., когато антибританският индийски революционер Тарак Нат Дас пише на Толстой с молба да подкрепи независимостта на Индия от британското колониално владичество. Тогава Толстой вече е сред най-известните публични фигури в Русия и отговаря на тази молба с дълго писмо, озаглавено: "Писмо към индуса", което Дас публикува в индийския вестник "Свободен Индостан". Казано накратко, посланието на Толстой е, че единственият начин индийският народ да се освободи от британците е чрез принципа на любовта.

"Не се съпротивлявайте срещу злото, но и не участвайте в него – в жестоките дела на администрацията на съдилищата, събирането на данъци и най-вече в тези на войниците, и никой на света няма да ви пороби", пише той.

Текстът се предава от ръка на ръка и стига до младия Ганди през 1909 година. Все още в ранните дни на своята кариера на активист, Ганди пише на Толстой с молба да разреши да препечата "Писмо към индуса" в собствения си вестник "Индийско мнение" в Южна Африка. Тази размяна на съобщения прераства в едногодишна кореспонденция, продължила до смъртта на Толстой през 1910 година (можете да намерите пълната кореспонденция на английски език тук).

След десетилетия, прекарани в търсене на отговори на най-големите въпроси в живота, Толстой споделя някои от идеите си в писмата си до Ганди. В последните си дни руският мислител пише на Ганди за царуващите фалшиви принципи, с които е свикнало човечеството. Според него от хилядолетия човешката цивилизация живее и следва пътя на насилието като ръководен принцип за оцеляване. Но този начин на живот е несъвместим с много по-естествения закон на любовта.

"Колкото повече живея, особено сега, когато живо чувствам близостта на смъртта, ми се ще да споделя и друго, което тъй живо чувствам, а то, по мое мнение, има огромна важност. А именно това, което наричаме мирна съпротива,  което в същността си не е различно от учението за любовта и не е изопачено с лъжливи тълкувания. Любовта, тоест стремежът към единение на човешките души и произтичащият от него стремеж за деятелност, представлява най-висшият и единственият закон в живота на човека. В дълбините на душата си го чувства и го знае всеки човек (което най-ясно се вижда сред децата). Знае го, докато не се изгуби в лъжливите светски учения... използването на насилие е несъвместимо с любовта, която е водещият закон на живота".

Философията на Толстой вдъхновява Ганди толкова силно, че той и приятелят му Херман Каленбах кръщават на него фермата си в Южна Африка. Обитателите на "Фермата на Толстой" се прехранват с труда си. Те отдават телата си на тежка физическа работа, а умовете си – на идеалите за истина, любов, ненасилие и целомъдрие. Преживяванията на Ганди във "Фермата на Толстой" по-късно допринасят за неговото движение "Свадеши", базирано на принципите да се използват стоки, произведени в родната страна на човека.

Идеята за тежка физическа работа е резултат от убеждението на Толстой, че целта на живота на един човек е да полага саможертвен труд за другите: самият той следва този принцип – той обработва почвата и сам си прави ботушите. Толстой е и един от най-ревностните защитниците на правата на селяните и дори открива училище за селски деца в имението си.

"Без съмнение граф Толстой има силно влияние върху него (Ганди)", пише по-късно преподобният Доук в своята биография на Ганди. "Старият руски реформатор, в простотата на своя живот, безстрашието на словата си и природата на учението си за войната и работата, намери искрен последовател в лицето на г-н Ганди".

Толстой е свързан и с България: как учението на великия хуманист намира последователи у нас!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"